Блогът на reivun :: Пак студ. .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.10.2007 12:12 - Пак студ..

Автор: reivun Категория: Други

Прочетен: 554 Коментари: 0 Гласове:

Бях вода на лице
бях лице на водата
бях леда в мислите
бях очи, загледан бях натам...

Писък бях, в теб живях
до вчера аз те обичах
твоят дъх нощем бях,
но защо за тебе още питам.
100 години всяка нощ валеше
като бебе ти до мене спеше.
100 години време ни делеше
колко малко ти до мене беше....

Сепна се.....Сърцето й биеши лудо.Очите и постепенно свикваха със светлината.Беше и студено.Цяла нощ бе замръзвала,но все пак не бе станала да си вземе одеало.. " Бър.." . Извърна се и погледна часовника на масата - 7.30. " Мога да поспя още ." Затвори очи и изведнъж в съзнанието и се появи въпроса - Какво бях сънувала?Започна да "ровичка",ТАМ на дълбоко,опитвайки се да събере парченцата и картините... ДА!...НЕ!!!..Нима... Пъзела се подреди за секунди и тя си спомни всичко с детайлите. Бе сънувала него..В този момент сърцето и се разкъсваше от объркаността дали да бие още по-силно от радост ,да замре от уплаха,или тъга,или..как изобщо да приеме сега всички тези картини,усещания ,този сън...
Все още и бе студено..И може би точно този сън , отново я хвана в ледената си прегръдка и я целуна,карайки я да заспи отново.
Бе в стаята си.Телевизора бучеше." Радвам се да те видя принцесо."
Обърна се и го видя.Бе същият/ах как го бе запомнила..Лицето му,дрехите,стойката,височината..вс./ ..
Изведнъж сънят я пренесе на дивана до него.В ръцете си държеше снимки.А той бе така близо до нея.."Хахах,помня това.Беше много хубаво.." тя погледна снимката която държеше в ръцете си - на нея имаше църква.." Боже.." " Помня всичко хубаво мила,просто ми е трудно да се върна назад.."Тя се изправи.Той след нея също."Толкова е близо до мен..не не мога ..не" и го прегърна.Той отвърна ,но нищо не каза.Тя усети усмивката на лицето му,но не разбираше каква бе тя - подигравателна или породена от радост. " Подиграваш ми се.Цял живот ме взимаш на подбив.." " Хах,не е вярно,но ако мислиш така още сега ще си вървя.."Тя го хвана за ръката - " не..извинявай."
Сънят пак я запрати на някъде.Този път бе в кухнята.Той пак бе там." Какво искаш от мен?" " Исках да те видя" Той пак дойде до нея ." И аз исках.." Този път той я прегърна - така нежно,а същевременно така силно .."Пак ли ще ме изоставиш за толкова дълго време?" " Не знам" каза той и я пусна толкова бързо ,колкото и я бе прегърнал..
НЕ! НЕ! НЕ! Събуди се,събуди се,стига ! Отвори рязко очи.Да ,бе се събудила,но студа не беше я пуснал..даже сега вече се бе слял с болката ,там нейде дълбоко в нея ."Кошмар.Защо отново трябва да сънувам..Защо си го причинявам отново. Кога ще съм свободна отново?Кога ще ми върне сърцето и ще ме остави на мира?...Кога.."

до вчера аз те обичах
твоят дъх нощем бях,
но защо за тебе още питам.
100 години всяка нощ валеше ..

Нагоре

Тагове: студ,